ПРИСТРАСТЕН КЪМ човек
(история с „поука”)
Срещнах лицето Х. В една далечна пролето-зима (миналата – бел. а. ). То, лицето, си беше съвсем редови гражданин на Републиката, но трябва да отбележа, че имаше никак не лоша външност (около 6 по десетобалната… повече не бих му дал, защото съм горделив). Преди да пристъпим към действие двамата дружно споделяхме любовни разочарования и житейски концепции в интернет. Явно доста сме ги съгласували взаимно, защото на срещата аз вече го гледах като някаква материализирана изява на Бог. СрещатаСофия. Попа. Малко преди първи март. Продават мартенички навсякъде. Фиксирам Х-а с поглед и моментално започвам да треперя. А той, с една широка усмивка, спокоен. Завидях му на спокойствието! Защо и аз не мога така?„Нататък е ясно, въжето – изкусно през шията…” както е казал поета. От следобеда до вечерта бях на гребена на емоцията и на върха на айсберга, в който се бях самозамразил. Оттук нататък трябваше единствено да го счупя и да се намеря. Чрез лицето Х. А тя каква стана… Започнахме да се виждаме абсолютно всеки ден. Без изключение. В продължение на седмица. След това правихме секс за пръв път заедно и после… После в продължение на 6 месеца спяхме заедно, ядяхме заедно и… ИЗНЕНАДА – крадяхме… само че не заедно! Ето тук започва историята и свършва идиличното ми влюбване. Оказа се, че този човек Х е изпечен мошеник. А аз, като още по-опитен наивник бях „похлупака” на „гърнето”. В началото помислих, че е клептоман. Той ме накара да помисля така. Помислете само колко състрадателен може да бъде човек към подобни заболявания! Нямаше как да не ми каже, тъй като на няколко пъти станах свидетел на нагли от негова страна кражби и измами. Обичаше да краде телефони. Твърдеше, че това му е нещо като фетиш и, видиш ли, клептоманите често го имали. Аз през цялото време си задавах въпроса „Хубаво де, ама клептоманите продават ли откраднатото в заложни къщи?”.
Докато се усетя, направих една безбожна глупост. Заложих всичкото злато, което се намираше в дома ми, бавно и славно, само и само да давам пари на Х-а. Защо? Не знам! Нещо ме подтикваше, караше ме да го правя. Когато бях с него се усещах спокоен. А когато се наложеше да съм сам бях на косъм от самоубийство и се разкъсвах от вина. Е, аз и сега се разкъсвам, когато си спомня (през ден, общо-взето), но съм щастлив, че оцелях. Може на драгия читател да му се струва, че придавам излишна трагичност на ситуацията, но през тези 6 месеца отслабнах с 20 килограма и ми се случваше да губя съзнание. Сълзлив резултат от емоционален срив…
Все още не разбирам едно – как този човек ми е повлиял?Така или иначе, всичко свърши благодарение на близките ми, които почти насила ме измъкнаха! Въпросният Х искаше да правим фирма заедно! А аз бях като зомби… На косъм и това да си лепна върху настоящата си „споменност”. Финалът – аз просто заминах. Един месец се изолирах далеч от София. Като че лекувах истинска зависимост!
Зависимостите към хора могат да бъдат толкова силни, колкото и тези към наркотиците, примерно! Някои индивиди имат изключително силен хипнотичен ефект към останалите. Пази боже такъв човек да се кандидатира за президентJ Шегичка!
Разбира се, че за глупостта си съм виновен аз. Разбира се, че през цялото време се самосъжалявах и го обвинявах. А той е невинен. Аз съм виновния. Излиза, че се пристрастяваме не към даден човек, а към себе си! И ако се намери кой да ни хипнотизира, ще пасираме ценностната си система и ще си направим омлет, който после ще ни горчи цял живот. И каква е поуката? Надъхващи фрази от сорта на „Бъди силен!” отдавна са с изтекал срок на годност! Няма поука! Има надежда! Че някой ден ще сме се изчистили от проклетите си страсти и със силата на волята ще можем да променяме всичко! Към по-добро!?
