Момчето, което брои звездите

Posted in ПАРАЗИТОЛОГИЯ НА СЪЗНАНИЕТО on ноември 28, 2007 by paraziti

stars.gif

Морето беше тихо – толкова тихо, че дори и най – безпомощния крясък на чайка можеше да го заглуши. На брега, потопило крака във водата стоеше малко рижаво момченце с поглед, вперен в окъпаното със звезди небе. Момченцето дори и не забеляза как до него се бе приближил възрастен човек и вече доста дълго го наблюдаваше.

– Извинявай, ако прекъсвам нещо, но би ли ми обяснил какво точно правиш? – запита възрастния.

– Броя звездите!
Отговора беше толкова кратък и отсечен, че човека се стресна за момент, но продължи да разпитва момчето:

– Какъв смисъл има в това да броиш звездите? Те са толкова много, че едва ли ще ти стигне времето, дори и да ги броиш денонощно!

– О, какви глупости говориш само! Естествено, че ще ми стигне…
Ще ми стигне цял един живот – нито повече, нито по – малко!

– Нима звездите могат да бъдат преброени за един единствен човешки живот?

– Естествено, че могат.

Възрастния гледаше момчето с недоумение и се чувстваше така, сякаш малките сини очички срещу него бяха скрили в себе си хиляди тайни, които той не разбираше! Момченцето забеляза стъписания поглед на човека и с вече доста по – топъл и мек глас продължи разговора:

– Всъщност да броиш звездите съвсем не е толкова просто, колкото изглежда. Трябва да знаеш кога да спреш, кога да си кажеш „Успях! Преброих звездите“. Жалкото е, че хората рядко разбират това. Те си мислят, че след като броят на звездите не може да се побере в съзнанието им, то е и невъзможно да бъдат преброени. А съвсем не е така. Звездите са точно толкова колкото ние решим, че са, защото нашият свят не е нищо друго, освен собствените ни мисли и чувства… Следователно, дори и да си мислиш, че на небето има точно две звезди, те ще са толкова, независимо дали някой друг не е на същото мнение. Не е необходимо дори да го доказваш, просто е достатъчно да знаеш, че си видял само и единствено тези две звезди. И така, време е да си тръгвам, защото наближава утрото, а както знаеш през дена няма звезди! Довиждане!

Момченцето махна с ръка и изчезна в мрака.

И така, от този ден нататък възрастния човек броеше всяка вечер звездите, седнал на морския бряг, точно както беше заварил рижавото момче онази нощ.

Advertisements

Малко позитивна музика:)

Posted in ВИДЕО with tags , , , , , on октомври 21, 2007 by paraziti

KT Tunstall – Suddenly I see

ЦИГАРЕНО ВДЪХновение

Posted in ПАРАЗИТОЛОГИЯ НА СЪЗНАНИЕТО with tags , , , on октомври 21, 2007 by paraziti

mason_covers_smoking1.jpg

Пушенето не е модерно вече…“! Това редовно се чува от устите на бивши пушачи. Сякаш те не убеждават пушещите, а по-скоро себе си. Това е от онези вредни, вкоренени, вирусни фрази, които се предават от уста на уста, само и само да се говори нещо „смислено“. Няма такъв филм. Нищо не е в състояние да ме накара да се откажа, докато не почувствам някакво вътрешно желание. Надписите, цените, здравето… Те са само препятствия, които трябва да прескоча, самоубеждавайки се колко ми е добре с малките, бели, димящи пръчици, които предизвикват един куп биохимични реакции в изтерзаното ми младо тяло.

        Лекарите и учените си мислят, че са голяма работа. Като застанат пред аудитория все ти обясняват какво се случва в тялото ти, как никотинът отива в мозъка, след колко точно време. Какво е никотинов глад. Всичко е строго научно. Никак не си представям как като пуша през главата ми ще минава целия този сложен процес, който е убийствено досаден и скучен. Още повече – това не води до превенция на пушенето, а до загуба на интерес у слушателите. На няколко пъти реших да се опитам да впрегна волята си и да откажа цигарите. Естествено, решението дойде в ден, в който просто нямах достатъчно пари и реших, че цигарите ми идват малко „лукс“. Затворих се вкъщи, за да помогна на волята ми да се „канализира“. Изчетох един куп писаници в интернет. Придадох си важност и чрез нея разбрах всички медицински терминологични паразити, които обясняват нещо съвсем просто – думичката зависимост. Няма по-елементарно от това. Зависимостите са опредметено продължение на страстите. А както знаем, ние сме една постоянно плетяща се кошница от страсти. И никога не са ни достатъчни.

         Така е и с цигарите – никога не са ти достатъчно. Има едни такива индивиди, които предизвикват възхута у мен – онези сладури, които могат да пушат 1 цигара от дъжд на вятър. Аз си пуша и при дъжд, и при вятър… по много! И мисля, че повечето пристрастени другари са от същата порода зависими.

           След като във въпросния ден разбрах, че търсенето на собствената ми воля е изгубена кауза (което си е мой проблем и няма да ви занимавам с него) се замислих за една друга страна на медала (страничната). Това са хората, които печелят от страстите ни. Онези, които произвеждат цигари. Повече от милиард са пушачите на планетата. И този бизнес, колкото и да се „контролира“ си остава смразяващо печеливш. Чудя се как се спи, когато парите ти се трупат от зависимостите и страстите на другите. Перверзно е, някак си! В САЩ уж бяха взети драконовски мерки за масово спиране на цигарите (увеличаване на цените, забрана за пушене в закрити пространства), но в момента положението е почти в изходна позиция – младите си пушат „без да им мигне окото“. Или… перифразирано – без да се закашлят! Защо? Много просто – някой иска да сме зависими. Дали ще е към цигари, или към телевизия– разликата е в нивото на „здравословност“. Но страстите са си страсти. И от тях измъкване няма. Какво ни остава? Да си чакаме нов спасител… Или да се преборим със себе си. Мен лично ме е страх да се боря с такъв силен противник…затова си оставам верен на моето ВДЪХновение – цигарите! „В богатство и бедност, в болест и здраве, докато смъртта ни раздели!“:)

ГОРКИТЕ ДЕЦА

Posted in ПАРАЗИТОЛОГИЯ НА СЪЗНАНИЕТО with tags , , , , on октомври 19, 2007 by paraziti

Представете си живота без детство!

kids.jpg          

      А сега си представете, че сте дете и цял арсенал озверели от живота възрастни (за по-кратко – ОБЩЕСТВО) съзнателно и несъзнателно ви втълпяват „не ставаш за нищо, ние сме по-добри от теб!”. Вие или напук започвате да доказвате на възрастните какво можете, или пък сами си втълпявате че действително не струвате! Какъвто и път да изберете, резултатът е красноречив – вие ставате възрастни и решавате, че младите не стават за нищо! Просто защото някой си философ някога си казал, че старите не вярват на младите. Естествено, че философът е направил обобщение, но така той е затвърдил вече съществуващата от памти века порочна практика! А ние си падаме по цитати…                       

         Според статистиките, младите все по-рядко четат книги. Срам и позор! „Едно време що книги четяхме… На опашки се редяхме!”. Наистина, книгите развиват въображението. Аз лично не бих могъл да си представя живота без книги, но… Сама по себе си книгата е носител на информация. А съвременното дете, драги възрастни, се ражда в едно безгранично информационно поле, в каквото се е превърнало пространството на 21-и век.             Ако целта на един модерен човек е да завърши образованието си (докъдето „изкласи”) и да изгради здрав ментален и социален живот, то трябва да отговаря на изискванията на нашето общество! Е, ние искаме децата ни да станат финансово независими и отговорни. И интелигентни (в смисъла на информирани) ако е възможно! Защото да печелят добре, съгласете се, в днешно време е много по-важно. В този ред на мисли, ако ви предложат за се придвижвате с кола или с каруца, вие кое бихте избрали? Ако аз искам да съм програмист и възможно най-скоро да си изкарвам парите с професията и уменията си, ще използвам всичките си сили и енергия в тази посока. Денонощието има 24 часа, а аз нямам време за губене. В този смисъл, правим си децата коне с капаци, а после оперативно се опитваме да премахнем капаците. Не може! Те са срастнали до слепоочията, пуснали са корени в мозъка и черпят знанието, което носи пари. Останалото е излишно. Ако не се канализираш в информационното поле, каква полза от знанията?            

          Не мисля така, просто се опитвам да се вмъкна в начина на мислене на поколението. Опитайте и вие, скъпи възрастни. Може да ви заболи, но няма да ви убие! Съжалявам, забравих, че вие сте същите коне с капаци, само че капаците ви са от друго време. Ако за вас „Престъпление и наказание” е еталон, сега еталонът е „Уроци по PHP или каквито там книги има.  Преувеличавам. Не могат да бъдат съпоставени. Опитвам се просто да намеря подходящата кирка, с която да разчупя постулатната гоненица, в която няколко поколения се преследват и си крещят „Ние сме най-добрите”.           

            Всъщност, горките деца. Те ще порастнат и ще са част от някое си ново общество – група озверели възрастни! И те всички заедно ще си спомнят думите на философа… А той, милия, просто е обобщил нещо съществуващо! Дали някой, някога, няма да го промени!?Е, не очаквам да е философ, разбира се…

 

ПРИСТРАСТЕН КЪМ човек

Posted in ПАРАЗИТОЛОГИЯ НА СЪЗНАНИЕТО with tags , , , on октомври 19, 2007 by paraziti

(история с „поука”)

 addict-794990.jpg 

Срещнах лицето Х. В една далечна пролето-зима (миналата – бел. а. ). То, лицето, си беше съвсем редови гражданин на Републиката, но трябва да отбележа, че имаше никак не лоша външност (около 6 по десетобалната… повече не бих му дал, защото съм горделив). Преди да пристъпим към действие двамата дружно споделяхме любовни разочарования и житейски концепции в интернет. Явно доста сме ги съгласували взаимно, защото на срещата аз вече го гледах като някаква материализирана изява на Бог.  СрещатаСофия. Попа. Малко преди първи март. Продават мартенички навсякъде. Фиксирам Х-а с поглед и моментално започвам да треперя. А той, с една широка усмивка, спокоен. Завидях му на спокойствието! Защо и аз не мога така?„Нататък е ясно, въжето – изкусно през шията…” както е казал поета. От следобеда до вечерта бях на гребена на емоцията и на върха на айсберга, в който се бях самозамразил. Оттук нататък трябваше единствено да го счупя и да се намеря. Чрез лицето Х. А тя каква стана… Започнахме да се виждаме абсолютно всеки ден. Без изключение. В продължение на седмица. След това правихме секс за пръв път заедно и после… После в продължение на 6 месеца спяхме заедно, ядяхме заедно и… ИЗНЕНАДА – крадяхме… само че не заедно! Ето тук започва историята и свършва идиличното ми влюбване.             Оказа се, че този човек Х е изпечен мошеник. А аз, като още по-опитен наивник бях „похлупака” на „гърнето”. В началото помислих, че е клептоман. Той ме накара да помисля така. Помислете само колко състрадателен може да бъде човек към подобни заболявания! Нямаше как да не ми каже, тъй като на няколко пъти станах свидетел на нагли от негова страна кражби и измами. Обичаше да краде телефони. Твърдеше, че това му е нещо като фетиш и, видиш ли, клептоманите често го имали. Аз през цялото време си задавах въпроса „Хубаво де, ама клептоманите продават ли откраднатото в заложни къщи?”.

Докато се усетя, направих една безбожна глупост. Заложих всичкото злато, което се намираше в дома ми, бавно и славно, само и само да давам пари на Х-а. Защо? Не знам! Нещо ме подтикваше, караше ме да го правя. Когато бях с него се усещах спокоен. А когато се наложеше да съм сам бях на косъм от самоубийство и се разкъсвах от вина. Е, аз и сега се разкъсвам, когато си спомня (през ден, общо-взето), но съм щастлив, че оцелях. Може на драгия читател да му се струва, че придавам излишна трагичност на ситуацията, но през тези 6 месеца отслабнах с 20 килограма и ми се случваше да губя съзнание. Сълзлив резултат от емоционален срив…

Все още не разбирам едно – как този човек ми е повлиял?Така или иначе, всичко свърши благодарение на близките ми, които почти насила ме измъкнаха! Въпросният Х искаше да правим фирма заедно! А аз бях като зомби… На косъм и това да си лепна върху настоящата си „споменност”. Финалът – аз просто заминах. Един месец се изолирах далеч от София. Като че лекувах истинска зависимост!  

Зависимостите към хора могат да бъдат толкова силни, колкото и тези към наркотиците, примерно! Някои индивиди имат изключително силен хипнотичен ефект към останалите. Пази боже такъв човек да се кандидатира за президентJ Шегичка!

 Разбира се, че за глупостта си съм виновен аз. Разбира се, че през цялото време се самосъжалявах и го обвинявах. А той е невинен. Аз съм виновния. Излиза, че се пристрастяваме не към даден човек, а към себе си! И ако се намери кой да ни хипнотизира, ще пасираме ценностната си система и ще си направим омлет, който после ще ни горчи цял живот. И каква е поуката? Надъхващи фрази от сорта на „Бъди силен!” отдавна са с изтекал срок на годност! Няма поука! Има надежда! Че някой ден ще сме се изчистили от проклетите си страсти и със силата на волята ще можем да променяме всичко! Към по-добро!?

 

Самоубийството – статистика на самотата

Posted in ПАРАЗИТОЛОГИЯ НА СЪЗНАНИЕТО with tags , , , , on октомври 19, 2007 by paraziti

suicide_hanging_by_captainbonedaddy.jpg

Печалната статистика сочи, че в България средно около 37 на всеки 100 000 души правят опити за самоубийство, като 17 от тях успяват.
    Това от своя страна означава, че около 1000 български граждани годишно намират смъртта си при тези обстоятелства. Но надали статистиката и цифрите могат да помогнат, за да разберем мотивите на самоубиеца. Защото въпреки многото обобщаващи фактори – социални, демографски, психопатологични, в крайна сметка говорим за 1000 различни индивида, със своите специфични нужди, които в една или друга степен не са били задоволени в личния им свят.
   Психолозите обикновено разграничават различните видове самоубийства, съотнасяйки до тях съответни мотиви, но и това не може да бъде прието безусловно за вярно, още повече, че много често изборът за конкретен начин на самоубийство се обяснява от хората с неуспешни опити за такова просто като начинът, който биха могли да понесат. Така или иначе това не е особено важно, когато говорим за Самоубийството като индивидуален феномен, станал част от социалната среда. Именно това е въпроса – как и защо различните социални групи възприемат самоубийството, и не сме ли всички потенциални самоубийци…Важно е тук да се направи едно уточнение. Приемайки, че самоубиството е акт, който е лично мотивиран от извършителя, би следвало когато говорим за него да не включваме различните ритуални самоубийства, тъй като те са дело на дадена ритуална/религиозна система и мотивите за извършването им са външни, т.е. не могат да бъдат разглеждани недвусмислено като индивидуално решение.

   Една от най-ясните позиции, що се отнася до желанието на човек да посегне на собствения си живот е тази на Християнската църква. Тук нейните разделения (православни, католици, протестанти и др.) са единодушни. Самоубийството е непростим грях. Духовниците изхождат от наивната, но доста логична теза – „Щом сме създадени от някой друг, значи нямаме право да отнемем живота си.“. Същото това Християнство в различни етапи от развитието си не се е колебало да убива същите тези божии създания, под различни форми и предтексти. Това изглежда сякаш християнските духовници крадат от теория си нужното, без да се съобразяват със собствения си опит. И все пак мнението на духовенството несъмнено е едно от най-авторитетните не само, защото Християнството е масова религия, ами защото е и достатъчно стара, а това звучи почти като аргумент. Само допреди стотина години самоубийците – Християни дори нямат право на гроб! Е, разбира се това не важи за съвременния ни свят, но все пак звучи доста страшно. Само дето самите самоубийци едва ли са толкова суетни относно това какво ще се случи с тях след смъртта… А може би са? Може би точно суетата и гордостта, два от най-тежките гряха в християнството, са залегнали дълбоко в съзнанието на самоубиице като фикс идея… А може би е просто желанието да заспиш завинаги, да изчезнеш… Отново нещата се свеждат до „Може би“. Както стана ясно „Може би“- то на християнството е тезата, че не сме се създали сами и не можем да сме си самодостатъчни. Впрочем при самоубийството става въпрос по-скоро за „самоНЕдостатъчни“. Поне това ни казва в повечето случаи гледната точна на Психологията – друг, не по-малко авторитетнен поглед върху самоубийството, взиращ се дълбоко в човешкото съзнание.
   Именно психологията е науката, която най-често изследва самоубийството. Там са изписани томове по въпроса. От основоположника Зигмунд Фройд, до ден днешен почти всеки именит психолог и анитик се е опитал да засегне основните мотиви, водещи ни до самоубийство. И отново се стига до догатки и недоизяснени тези. Нагони, архетипи, механизми… Ако тук се обърне прекомерно внимание на психологията това есе би приличало на научен труд, а такъв не е необходим що се отнася до средностатистическия човек… Именно той като че ли има най-точната преценка за нещата, защото почти всеки в някакъв етап от живота си е искал да изчезне…

   Когато ние – обикновените хора чуем за нечие самоубийство изпитваме някакъв странен хлад, странна буца в гърлото. Сякаш без да искаме си казваме „Аз можеше да съм на негово място“. Защото при всяка тежка житейска ситуация хората първо си мислят за бягството. И крачката от обикновеното и буквално бягство, до пълното напускане на този свят може би е въпрос на една опаковка с лекарства, един нож, или едно въже… И ако те са наблизо в подходящия (или неподходящия?) момент ние ще бъдем част от същата печална статистика, която „сочи“ цифрите, сякаш сочи самите нас с пръст.
   Почти всички ние по различни поводи негласно си казваме „Искам да изчезна“. За съжаление някои от нас успяват!

   Друга една „природна“ статистика (доколкото природата признава статистики) показва, че човекът е единственото живо същество, при което се наблюдава самоубийство. Само ние сме склонни да посегнем на самите себе си. И ако приемем, че това се дължи на нашето съзнание, което ни различава от животните и ни прави личности, то именно личността ни убива. Защото тя ни дава правото на избор и САМОСТОЯТЕЛНОСТ. И ако нещата наистина са такива каквито изглеждат, то май ни убива САМОТАТА!

СТОП

Posted in ПАРАЗИТОЛОГИЯ НА СЪЗНАНИЕТО with tags , , on октомври 19, 2007 by paraziti

Има един пътен знак, който еist2_221017_stop.jpg

еднакъв навсякъде. Ако не го спазваме често стават катастрофи. Законът за движение по пътищата е категоричен, както впрочем и изпитващите на изпитите за шофьорска книжка. Стоп! Жалко, че и в живота няма толкова категорични закони. Нашите стопове едновременно правят и предотвратяват катастрофите. Имаме една машинка – като радар е. Хваща опасността, преценя ситуацията и ако се наложи (все по-често се налага) включва алармата, релето пада и…
СТОП!
Съвсем сме изгубили способността да не се страхуваме. Релетата ни са дефектни. Съвсем ясно личи, че са от партида „21 век”. Проблемът на машинките, предназначени за нашето време е, че няма баланс. Твърде сензитивни са антенките на страха. Че ние дори и 5 думи на кръст не връзваме с непознат, защото релетата ни падат. В безопастност ли сме така? В интернет има Exit, а в магазина и на улицата? Стоп! Не е прието да говорим с непознати. Пълна изолация. Карцер.
Ако свалим MP3 player-ите си за малко и се заслушаме наоколо ще ни залеят вълни от постоянни и откъслечни звуци. Тонове, шумове. Ако вдигнем глава ще видим кой издава звуците. Не кукли, а хора. Стоп! Не е прието да се заглеждаш в непознати. Мама ми стискаше ръката много силно, когато го правех.
Баба ми беше болна. Направиха й операция на сърцето. Един месец прекара в болница в София. Когато се върна в градчето, в което живее, установи че градината й е все така зелена. Съседките й всеки ден бяха поливали двора бяха се погрижили да изглежда добре. Защо? Та те са клюкарки, не особено начетени. Защо? Стоп? Какво са получили в замяна? Безкористност… в лудницата на големите градове тази дума е морален паразит.
Пиша съвсем хаотично. Не знам защо всеки иска да подреди света в история с начало и край. Наоколо няма хармония. Ние сме си създали хаос – само и единствено наш. И само в този хаос нещата имат начало и край. Матрицата не я създават машини, а хора. Виртулно „здравей, как си?”, виртуално „Обичам те!”. И проблемът не е в интернет. Ние на живо сме виртуални. Защото… „Стоп! Страх ме е!”.
В големия град има толкова много хора, полудели от самотата си. Няма да я преодолеят никога! Всяка среща има цена! Защото иначе… Стоп! Ако се довериш на някого рискуваш да бъдеш ограбен.