Момчето, което брои звездите

stars.gif

Морето беше тихо – толкова тихо, че дори и най – безпомощния крясък на чайка можеше да го заглуши. На брега, потопило крака във водата стоеше малко рижаво момченце с поглед, вперен в окъпаното със звезди небе. Момченцето дори и не забеляза как до него се бе приближил възрастен човек и вече доста дълго го наблюдаваше.

– Извинявай, ако прекъсвам нещо, но би ли ми обяснил какво точно правиш? – запита възрастния.

– Броя звездите!
Отговора беше толкова кратък и отсечен, че човека се стресна за момент, но продължи да разпитва момчето:

– Какъв смисъл има в това да броиш звездите? Те са толкова много, че едва ли ще ти стигне времето, дори и да ги броиш денонощно!

– О, какви глупости говориш само! Естествено, че ще ми стигне…
Ще ми стигне цял един живот – нито повече, нито по – малко!

– Нима звездите могат да бъдат преброени за един единствен човешки живот?

– Естествено, че могат.

Възрастния гледаше момчето с недоумение и се чувстваше така, сякаш малките сини очички срещу него бяха скрили в себе си хиляди тайни, които той не разбираше! Момченцето забеляза стъписания поглед на човека и с вече доста по – топъл и мек глас продължи разговора:

– Всъщност да броиш звездите съвсем не е толкова просто, колкото изглежда. Трябва да знаеш кога да спреш, кога да си кажеш „Успях! Преброих звездите“. Жалкото е, че хората рядко разбират това. Те си мислят, че след като броят на звездите не може да се побере в съзнанието им, то е и невъзможно да бъдат преброени. А съвсем не е така. Звездите са точно толкова колкото ние решим, че са, защото нашият свят не е нищо друго, освен собствените ни мисли и чувства… Следователно, дори и да си мислиш, че на небето има точно две звезди, те ще са толкова, независимо дали някой друг не е на същото мнение. Не е необходимо дори да го доказваш, просто е достатъчно да знаеш, че си видял само и единствено тези две звезди. И така, време е да си тръгвам, защото наближава утрото, а както знаеш през дена няма звезди! Довиждане!

Момченцето махна с ръка и изчезна в мрака.

И така, от този ден нататък възрастния човек броеше всяка вечер звездите, седнал на морския бряг, точно както беше заварил рижавото момче онази нощ.

Advertisements

3 Коментари to “Момчето, което брои звездите”

  1. Анонимен Says:

    mnogo glupav razkaz

  2. анти-кретен! Says:

    Много си е хубав разказът мога да ти кажа, протси и ограничени човече 😀 .. просто не ти достига нещо ИЗКЛЮЧИТЕЛНО важно за да го разбереш, на което аз няма да обърна внимание въпреки че написах тоя коментар само зарати тебе, но не точно заради теб а за всички останали които ще прочетат тва горе.. въпросният „Анонимен“ вероятно и дори СИГОРНО е някое 12-13 годишен пикльо за който света е коли и коли и още коли 😀 което е смешно, защото ме кара да се замисля защо въобще е написал коментар..

  3. Което и да е Says:

    Симпатично разказче. Доколко сме ограничени, какви представи и въображение имаме, зависи само от нас. Гьоте бил казал, че човек вижда толкова, колкото знае и, за добро или зло, е така. Има предопределеност, но от нас зависи да опитваме да разширяваме границите си.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: